Издателство "Фльорир"

Когато затворих кориците на книгата на Иван Ангелов „Притча за пшениченото зърно” и нахвърлях тези бележки, се замислих как да ги озаглавя. Колебаех се между заглавието, което накрая все пак избрах, и заглавието, което самият автор бе избрал преди години за един свой пътепис – „Пустинята е хубава заради това, че в нея има скрит кладенец”. И двете ми се струваха еднакво примамливи, за да обобщят впечетленията ми от тази честно преживяна (познавам Иван Ангелов от години) и честно написана книга.

Признавам си – в последните двайсет и кусур години доживях до какви ли не политически и морално-етични, пардон – неетични, полусалта, от хора, възхваляващи някога Априлския пленум на БКП, и превърнали се впоследствие – без да им мигне окото – в активни борци против комунизма и възторжени строители на капитализма, че не очаквах пред вече безкрайно уморените си от повсеместната подлост сетива, да се изправи подобно четиво – истински кладенец в пустинята, в която живеем. От друга страна инвенцията на автора да сравни някогашни си писания с естествените корективи на времето и на собственото си развитие като публицист (без да се налага да прави споменатите по-горе 180-градусови движения), ме убедиха напълно в правотата на древните – написаното остава...

С цялата отговорност пред заявената позиция, с човешката гордост от верните попадения и с всичката мъка от искрените заблуди! Да при автори като Иван Ангелов наистина написаното остава, а послесловът, т.е. дописаното по-късно, само внася нови щрихи, нови нюанси, нова мъдрост към вече казаното!

В която и страница от книгата да надникнете, ще откриете неистовия стремеж на автора да отвоюва своя идеен терен от днешните политически хамелеони, готови да сгазят всичко в името на личния си интерес и на превратните си разбирания за история и прогрес. Калните им обувки не се спират пред нищо – газят знамена като Левски, Ботев, Вапцаров... Преправят историята, за да бъде в унисон с подобни на самите тях епизодици, като досъчиняват биографията им, само и само, за да могат да ги противопоставят на истинските национални герои. Срещу тях обаче застава Иван Ангелов с достойнството си – със силата на публицистичното си слово, многократно укрепено от желязната арматура на фактите и от здравия гръбнак на личността, проникната от волята да търси нови и нови доказателства за истините, в които е вярвала и вярва!

Честността винаги се родее със смелостта и в този случай авторът не прави изключение – той не се задоволява с общи констатации и лишени от конкретност твърдения: под перото му излизат направо имената на политици, общественици, научни дейци, жулналисти и литератори заедно с приведени точни цитати от техни писания и изказвания. При това Иван Ангелов прави това без каквито и да било манипулации от типа „удари под кръста” – без изваждане от контекста, без умишлен подбор на акцентите, без изкуствена изолация от мнения на техни опоненти и пр. Това наред с честното отношение към другомислещите, спечелва читателя с постигнатата от автора научност на изложението – с цялостната подредба, с показалците, с обяснителните текстове, жанровата многопластовост на книгата и пр.

На едно място в книгата Ангелов с известно кокетство изразява съмнения в своите способности за анализ. Разбира се, не пропуска да подчертае умението си в търсенето и подреждането на фактите. Като напълно се съгласявам с второто, считам, че книгата в не по-малка степен печели от фината и задълбочена аналитична работа на автора й. Нещо повече – приведената фактология и начина на опериране с нея се превръщат в органични съставки на анализа.