Търсещи под земята
Биолокацията е факт! Тя съществува и толкова! Точка!
Някои хора притежават уникалната способност да улавят от разстояние излъчванията на субстанции, предмети или живи същества, контролирайки трептенията на специална палка или махало. Феноменът е известен като радиестезия, биолокация или рабдомантия. Рабдомантията се прилага успешно при засичането на подземни водни източници, нефтени находища и полезни изкопаеми, а рабдомантите са едни от най-високо платените специалисти.
Вече две десетилетия колектив учени под ръководството на хидроинженера Ханс Шрьотер от немската компания за техническо съдействие GTZ и физика Ханс-Дитер Бетц от университет "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен постига поразителни успехи при откриването на вода в пустинни райони и в места с нестабилни водни резерви със сезонен характер. В обширна суха зона на Шри Ланка, където липсват каквито и да е индикации за наличието на влага, рабдомантите на Шрьодер пробиват 691 кладенеца, осигуряващи с вода 350 селища. Като се има предвид, че сондажите са правени сред безпорядъчни 
скални формации и сухи разломи, вероятността за успех на проучванията е била минимална, но положителният резултат е стопроцентов и тук не става дума за някакъв късмет, защото групата на Шрьотер повтаря успеха си в Намибия, на Синайския полуостров, в Кения, в Йемен, в Нигер, в Конго и в Доминиканската република.
Природната дарба на Шрьотер е предизвикателство към традиционната наука. Той всеки път открива точното място на подземните води с прецизност по-близка до сантиметъра, отколкото до метъра, като предварително уточнява не само мястото за пробива, а и дълбочината, до която трябва да се стигне.
В древността търсенето на подземни води се е смятало за изкуство, а през средните векове - за магьосничество. За пръв път феноменът с биолокацията се визира в прагматичен план в немски текстове за развитието на минералогията от ХV в., но още дълго време багетата и махалото се свързват с окултните сили. През последните две столетия са направени хиляди проучвания на техниките за търсене от разстояние, но до 1995 г., когато бяха публикувани резултатите от тестовете на Бетц, никой не беше предоставял достатъчно доказателства, които да разсеят съмненията на учените. Фактите бяха налице, феноменът съществуваше, но нямаше научно обяснение, което пораждаше недоверие.
Археолозите все по-често използват рабдоманти за откриването на мястото и очертанията на погребани от векове сгради, а хидроинженерите работят рамо до рамо с рабдомантите при откриването 
на подземни води. Прочутият екстрасенс Юри Гелер спечели приказни суми, откривайки подземни богатства за мощни компании. Неговата система е да се концентрира пред географска карта, докато "усети", че в дадена зона има находище на нефт, злато или други минерали, после да прелети с хеликоптер над определения район и да локализира по-точно находищата, улавяйки особените вибрации, потвърждаващи присъствието им.
Интересен е случаят с пилота Клив Бийдън, който твърди, че в района близо до Уиндзорския дворец има голямо нефтено находище. След проучване на топографските характеристики на зоната рабдомантът уточнява, че под земята се крият над 220 млн. л нефт, но какъвто и да е пробив би увредил подземните водни резерви на Лондон. Голяма нефтена компания го обвинява, че е шпионин, защото индикациите, които дава за мястото на сондажа, са толкова точни, че компанията отказва да повярва, че е успял единствено с помощта на карта и махало.
Техниките за биолокация могат да бъдат практикувани от всекиго, но ефикасността им зависи от личния талант на отделния рабдомант, а в подобни сфери гъмжи от самозванци. Освен това, ако радиестезията принадлежи към областта на паранормалното, значи изисква екстрасенсорни способности, които все още са извън контрола на модерната наука и рядко се регистрират при лабораторни условия.
Най-много спорове предизвиква практиката на рабдомантите по откриването на скрит предмет, субстанция, човек, животно или тяло с помощта на отвес, увиснал над географска карта. Променяйки амплитудата и посоката на своите трептения, махалото насочва екстрасенсите към мястото, в което е скрит търсеният обект, като операцията може да се изпълни далеч от въпросното място. Специалистите налагат върху картата решетка от правоъгълници и с помощта на V, Y и L-образни палки или с помощта на отвес търсят "топлите" зони.
Най-прочутият рабдомант, доверил се на движенията на отвеса, е професорът в Кембриджкия университет Том Летбридж. Той предполага, че багетата и отвесът се привличат от слаби електромагнитни полета, и след многобройни опити открива, че процесът може да се оптимизира с промяната на палката или на дължината на окачването на отвеса според това какъв тип метал, предмет или субстанция се търси. Ако например се търси сребро, конецът на отвеса трябва да е 55,8 см, за желязо - 81,2 см, за сяра - 17,7 см, и пр. Според Летбридж реакцията на махалото е свързана и с други фактори като емоционалното състояние на субекта и е необходима различна дължина на окачване според това дали се търси женско тяло (73,6 см), или мъжко (60,9 см), дали става дума за човешки останки, или за животни и т.н.
Обезвредил с помощта на биолокационните си умения хиляди мини по време на Втората световна война, англичанинът Стивън Шамел провежда мащабен експеримент за изработването на т.нар. таблица за различните дължини на отвеса. Той твърди, че рабдомантът трябва да притежава хиперчувствителност, необходима за пълната концентрация върху търсения обект.
Повечето рабдоманти смятат, че имат паранормална дарба. Най-добрите работят без инструменти и използват само собствените си опънати пръсти, което води до мисълта за непознати излъчвания на земна енергия и за психокинетичния характер на движенията на палката, повлияни от част от съзнанието, усещаща енергийните еманации на обекта. Професорът по астрономия в университета на Единбург Винсент Редиш представя хипотеза за съществуването на Силата D - поле от излъчвания, обграждащо обектите на търсенето, съставено от податомните частици dowsons. Тези частици се "закачвали" към обектите и сигнализирали на рабдомантите.
- Става дума за една реална сила, не по-малко реална от силата на гравитацията! - подчертава проф. Редиш.
Къде все пак е истината? Съществува ли феноменът биолокация?
- Биолокацията е факт!- казва френският учен Шарл Рише.- При наличието на толкова доказателства е безсмислено да се правят нови експерименти, за да се демонстрира съществуването й. Тя съществува и толкова! Точка!
Евгени АЛЕКСИЕВ, Красимир ГЕОРГИЕВ
Снимки: Архив на група "Ергосфера"
Рабдомантите на Ханс Шрьотер откриват вода в пустинни райони и в места с нестабилни водни резерви
Нестандартен метод за откриване на вода
За способностите на Юри Гелер се носят легенди
Специалната палка - багетата