Издателство "Фльорир"

Четете в Google Books

Търсене в книгата:



Резюме
За автора
От автора
Рецензия
Откъси
Фльорир > Книги > Поезия > Ръкопис, който съществува

РЪКОПИС, КОЙТО СЪЩЕСТВУВА

Стихотворения

РЪКОПИС, КОЙТО СЪЩЕСТВУВА
Детайли Жанр: Поезия
Издател: ИК "Фльорир"
Автор: Зоран Вучич
Превод от сръбски: Красимир Георгиев, Мила Васов
Редактор: Елка Димитрова
Художник: Ишхан Нигохосян
Компютърен дизайн: Калинка Тегова
Технически редактор: Красин Алексиев
Коректор: Елиа Георгиева
Формат: 100х70/32 (12 х 16,5 см.)
Печатни коли: 4 (64 стр.)
Тираж: 300
Излязла от печат: 25.01.2011 г.
ISBN: 978-954-410-013-1

Цена Корична цена: 2,00 лв.
Борсова цена: 1,60 лв.


За поръчки Поръчки могат да се направят на e-mail office@fliorir.com . За повече информация виж "Контакти".
Купи от

Резюме Измина почти десетилетие, откакто този ръкопис бе завършен, оформен и даден за проверка на времето и на съдбата си. Дойдоха кошмарни и безумни години на насилие и смърт, а ръкописът и поетът издържаха най-тежката проверка и подминаха изкушенията. Сръбският поет Зоран Вучич е автор на 24 книги с поезия, публицистика и есеистика. Носител е на много литературни награди, творчеството му е превеждано на 10 езика. „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България.

За автора Зоран Вучич Сръбският поет, есеист и литературен критик Зоран Вучич е роден през 1947 г. в село Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор, като отговорен редактор на сп. „Разковник” и главен редактор на сп. „Бдение”. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Поезията му е превеждана на 10 езика, негови стихотворения са включени в десетки антологии в страната и в чужбина. Издал е 24 авторски книги с поезия, публицистика и есеистика, някои от които имат по няколко издания. Превел е на сръбски творби на много български автори. След стихосбирката му „Тъмен прозорец” (1996 г.) „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България.

От автора Този ръкопис е вплел в себе си времето, вдъхновението и търпението. Поетът позволи на отделните стихотворения да се раждат бавно, да оцелеят или да изчезнат, без надеждата, че един ден ще се обединят в едно цяло. Но това се случи ненадейно и опроверга подозрителния и скептичния, в чието съзнание (и подсъзнание) са се зачевали подобни стихове.
Повечето от стихотворенията в този ръкопис бяха публикувани във вестниците и списанията след създаването си – в периода между 1977 и 1989 г. Стихотворенията минаваха незабелязано, при нас са такива обичаят и редът вече дълго време. Стихотворенията се четат само от поетите, от техни приятели и любими, а също и от доносници, ясно е защо.
Накрая поетът иска да сподели, че въобще не е щастлив, че някои от неговите мъки и предчувствия днес, за съжаление, са се сбъднали по трагичен начин.

Рецензия Бележката на края на тази книга с донякъде енигматично заглавие „Ръкопис, който съществува” обяснява самата природа на нейното създаване, както и избраното заглавие. Стихотворенията на Зоран Вучич са се утаявали през времето, проверявали са се, вероятно са се прочиствали и по някакъв странен начин „сами себе си” са оформили като книга. Но така е при поезията на всички големи, истински поети, а Зоран Вучич е без съмнение такъв – отбрана поетична натура – всъщност талант плюс невидима упорита и дисциплинирана работа, която много наподобява на безкрайните процеси, с които природата облицова бижутата на сталактитите в пещерите.
Тези гочиви и често болезнени, проницателни и изпреварващи мисълта на читателя стихове сега са изнесени на светло пред онази малка група читатели, за която поетът намеква в споменатата бележка. При това е известно, че стихотворенията на Вучич, кореспондирайки с вече разголените житейски неща, с утвърдения автентичен тукашен опит и с европейския интелектуален и лиричен опит, нямат сила да променят света. С това поетът е наясно и оттук идва неговото благородно отчуждение, приличащо на преглътнат стон и на въздишка от бездната.
В поезията на Зоран Вучич няма прекалено силни думи и прекалено подчертани изкази. Всичко е отмерено, дозирано, но по убийствено действен начин. Яснотата на неговия поетичен дискурс е обмислена, случайно избрана, но внимателно изградена. Книгата „Ръкопис, който съществува” е знакова книга на изтъкнатия сръбски поет Зоран Вучич. В това може да се убеди всеки поне малко обективен читател, ако е ценител на поезията и ако е кадърен да разтълкува този текст. Книги като „Ръкопис, който съществува” на ненатрапчивия, но стабилен автор Зоран Вучич заемат своето заслужено място в съвременната сръбска литература.

Говоря


Кръвта може да се пие


Не е време за мъдреци



Фльорир > Книги > Поезия > Ръкопис, който съществува

© Copyright Fliorir 2008. All rights reserved.