Издателство "Фльорир"

Четете в Google Books

Търсене в книгата:

Резюме
За автора
От автора
Рецензия
Откъси

Фльорир > Книги > Поезия > Ръкопис, който съществува

РЪКОПИС, КОЙТО СЪЩЕСТВУВА

Стихотворения

Детайли

Жанр: Поезия
Издател: ИК "Фльорир"
Автор: Зоран Вучич
Превод от сръбски: Красимир Георгиев, Мила Васов
Редактор: Елка Димитрова
Художник: Ишхан Нигохосян
Компютърен дизайн: Калинка Тегова
Технически редактор: Красин Алексиев
Коректор: Елиа Георгиева
Формат: 100х70/32 (12 х 16,5 см.)
Печатни коли: 4 (64 стр.)
Тираж: 300
Излязла от печат: 25.01.2011 г.
ISBN: 978-954-410-013-1

Цена

Корична цена: 2,00 лв.
Борсова цена: 1,60 лв.

За поръчки

Поръчки могат да се направят на e-mail office@fliorir.com . За повече информация виж "Контакти".

Купи от

Резюме

Измина почти десетилетие, откакто този ръкопис бе завършен, оформен и даден за проверка на времето и на съдбата си. Дойдоха кошмарни и безумни години на насилие и смърт, а ръкописът и поетът издържаха най-тежката проверка и подминаха изкушенията. Сръбският поет Зоран Вучич е автор на 24 книги с поезия, публицистика и есеистика. Носител е на много литературни награди, творчеството му е превеждано на 10 езика. „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България.

За автора

Сръбският поет, есеист и литературен критик Зоран Вучич е роден през 1947 г. в село Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор, като отговорен редактор на сп. „Разковник” и главен редактор на сп. „Бдение”. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Поезията му е превеждана на 10 езика, негови стихотворения са включени в десетки антологии в страната и в чужбина. Издал е 24 авторски книги с поезия, публицистика и есеистика, някои от които имат по няколко издания. Превел е на сръбски творби на много български автори. След стихосбирката му „Тъмен прозорец” (1996 г.) „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България.

От автора

Този ръкопис е вплел в себе си времето, вдъхновението и търпението. Поетът позволи на отделните стихотворения да се раждат бавно, да оцелеят или да изчезнат, без надеждата, че един ден ще се обединят в едно цяло. Но това се случи ненадейно и опроверга подозрителния и скептичния, в чието съзнание (и подсъзнание) са се зачевали подобни стихове.
Повечето от стихотворенията в този ръкопис бяха публикувани във вестниците и списанията след създаването си – в периода между 1977 и 1989 г. Стихотворенията минаваха незабелязано, при нас са такива обичаят и редът вече дълго време. Стихотворенията се четат само от поетите, от техни приятели и любими, а също и от доносници, ясно е защо.
Накрая поетът иска да сподели, че въобще не е щастлив, че някои от неговите мъки и предчувствия днес, за съжаление, са се сбъднали по трагичен начин.

Рецензия

Бележката на края на тази книга с донякъде енигматично заглавие „Ръкопис, който съществува” обяснява самата природа на нейното създаване, както и избраното заглавие. Стихотворенията на Зоран Вучич са се утаявали през времето, проверявали са се, вероятно са се прочиствали и по някакъв странен начин „сами себе си” са оформили като книга. Но така е при поезията на всички големи, истински поети, а Зоран Вучич е без съмнение такъв – отбрана поетична натура – всъщност талант плюс невидима упорита и дисциплинирана работа, която много наподобява на безкрайните процеси, с които природата облицова бижутата на сталактитите в пещерите.
Тези гочиви и често болезнени, проницателни и изпреварващи мисълта на читателя стихове сега са изнесени на светло пред онази малка група читатели, за която поетът намеква в споменатата бележка. При това е известно, че стихотворенията на Вучич, кореспондирайки с вече разголените житейски неща, с утвърдения автентичен тукашен опит и с европейския интелектуален и лиричен опит, нямат сила да променят света. С това поетът е наясно и оттук идва неговото благородно отчуждение, приличащо на преглътнат стон и на въздишка от бездната.
В поезията на Зоран Вучич няма прекалено силни думи и прекалено подчертани изкази. Всичко е отмерено, дозирано, но по убийствено действен начин. Яснотата на неговия поетичен дискурс е обмислена, случайно избрана, но внимателно изградена. Книгата „Ръкопис, който съществува” е знакова книга на изтъкнатия сръбски поет Зоран Вучич. В това може да се убеди всеки поне малко обективен читател, ако е ценител на поезията и ако е кадърен да разтълкува този текст. Книги като „Ръкопис, който съществува” на ненатрапчивия, но стабилен автор Зоран Вучич заемат своето заслужено място в съвременната сръбска литература.

Говоря

Говоря. От нощта отнемам
слънчевото й същество,
от стогодишен сняг извличам
последната жарчица на главнята.
Изнасям аз на ветровито място
слабото, чистото, крехкото,
малкото, разиграното, безопасното,
в синевата загледаното.
Изнасям сред големия студ
лилията на душата, гълъбовото око,
пяната на сънищата, бъдещата мисъл,
самотния агнец на усмивката.
Луди са намеренията ми,
дано не убият новороденото
прозрачно същество на духа –
моите устни.

Кръвта може да се пие

Няма вече време
за достойна смърт,
нито за разсъждаване за нея.
Прекалено дълго трае
тази гозба на земята,
белеят се оглозганите кости
в полето.
А необузданият смях
не излиза
от тесните стаи,
от малките затвори.
Кръвта може да се пие –
шепнат най-жадните.

Не е време за мъдреци

Петелът е измислен
по мярката на спящите,
по мярка на най-дългата нощ.
Ламариненият петел на покрива
няма рано да изкукурига,
но няма и да остане без глава.
Все пак
това не е време за мъдреци,
това не е време,
това не е...

Фльорир > Книги > Поезия > Ръкопис, който съществува