Издателство "Фльорир"

Резюме
За автора
Рецензия
Откъси

Фльорир > Книги > Поезия > Водич за раj (Пътеводител към рая)

ВОДИЧ ЗА РАJ (ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ РАЯ)

Стихотворения, поетични фрагменти, двустишия

ВОДИЧ ЗА РАJ (ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ РАЯ)
Детайли Жанр: Поезия
Издател: Издателство "Свети Сава", Белград
Автор: Красимир Георгиев
Превод на сръбски: Мила Васов
Редактор: Славолюб Маркович
Художник: Мирослав Анжелкович
Рецензент: Елена Алекова
Технически редактор: Живко Николич
Формат: 108х84/32 (12,5 х 20,5 см.)
Печатни коли: 4 (64 стр.)
Тираж: 250
Излязла от печат: 11.02.2011 г.
ISBN: 978-866-087-024-9
CIP: 821.163.2-1; 821.163.2.09-1
COBISS.SR-ID: 181201164

Цена Корична цена: -
Аукционна цена: 9,00 лв.


За поръчки Поръчки могат да се направят на e-mail office@fliorir.com . За повече информация виж "Контакти".
Купи от

Резюме В книгата на Красимир Георгиев "Водич за раj", издание на сръбското издателство "Свети Сава", Белград, са включени стотина стихотворения, поетични фрагменти и двустишия на поета от стихосбирките му "Тунелът", "Двустишия на Красимир" и "Пътеводител към рая". Поезията в стихосбирката на Красимир Георгиев "Водич за раj" е представена на сръбски и на български език. "Водич за раj" е втората книга на Красимир Георгиев, издадена в Сърбия.

О аутору Красимир Георгиев Красимир Георгиев је рођен 30.09.1948 г. Завршио је Софијски Универзитет „Климент Охридски“. Радио је у различитим медијима. Био је уредник више листова и часописа. Био је заменик главног уредника листа „Демократија“ и заменик главног уредника часописа „Светионик“. Као аутор и водитељ програма радио је на Бугарској националној телевизији. Био је директор и руководилац издавачке куће „Фљорир“ и Хонорабилис“. Уредио је и објавио више од 300 књига писаца из више од двадесет земаља. Штампао је 20 својих књига поезије, прозе, хумора и сатире и публицистике. Издавачка кућа „Хипнос“ из Београда објавила је 1996 године његову збирку песама „Емисар“. „Водич за рај“ је друга његова књига, преведена на српски језик. Добитник је више награда за литерарно стваралаштво.

Книги от същия автор Красимир Георгиев е автор на книгите:
“Граница на ветровете” (поезия, 1969 г.),
“Метал реже метал” (публицистика, 1973 г.),
“Три билета за първия ред” (публицистика, 1974 г.),
“Пратеникът на Петльовото гребенче” (роман-приказка, 1992 г.),
“Капан ми подарете” (стихове за деца, 1993 г.),
“Сага за самотници” (поезия, 1995 г.),
“Десет Божи заповеди” (поезия, 1996 г.),
“Емисар” (поезия, 1996 г.),
“Вицове за попове” (хумор, 1997 г.),
“Вицове за студенти” (хумор, 1998 г.),
“Вицове за артисти” (хумор, 1998 г.),
“Вицове за обратни” (хумор, 1998 г.),
“Ергосфера или лапидариум на феномените” (публицистика, в съавторство с Евгени Алексиев, 2002 г.),
“За интелигентност” (тестове, 2002 г.),
“Любов в езерото на прокажените” (поезия и проза, 2004 г.),
“Тунелът” (поезия, 2008 г.),
“Двустишия на Красимир” (поезия, 2010 г.),
“Пътеводител към рая” (поезия, 2011 г.) и др.


Рецензия

Като познание, като смисъл, като мъдрост

Красимир Георгиев е поет, който не се страхува от рисковете. Стиховете му, натоварени с мощно философско съдържание, разчупват формата на стиха и смисъла на думите, облъчени от пламъците на отвъдността. Респектирана съм от дълбоките, от вътрешните познания и себепознания на Красимир Георгиев. По-точно – при него няма граница между познание и самопознание, защото той веднага превръща преживяното в свой опит, в свой живот, в своя плът и кръв. И сам ни дава ключа към поезията си. При това ни говори на език, на който в литературата ни досега не се е говорило:
„Тунелът е равновесието между енергията и асиметрията в творчеството, тунелът е мъглата в нашето подсъзнание, сред която сенките се материализират в структури. Тунелът е престъплението да пишеш поезия, тунелът е танцуващата сред пламъците на свещта балерина на Салвадор Дали, тунелът е загадката, събрала заедно Орфей и Евридика, Персей и Медуза. Тунелът е детеродният орган, преходът от вечността между зачатието и раждането към мига между живота и смъртта. Тунелът е границата между нормалния свят и антилогиката, разстоянието между прекалено малката промяна и прекалено голямата промяна, умението да се приближиш плътно до хаоса, но без да се разпаднеш...” („Тунелът”)
Равновесието! Това е ключът в творчеството му. Става дума за по-късната му лирика, тръгнала от „Епитафия” през 1987 г., и за духовното и поетичното му израстване в стихосбирките му „Любов в езерото на прокажените”, „Тунелът” и „Двустишия на Красимир”. Какво ти израстване – направо преображение! Направо взривяване! Обладаване на невъзможното – като познание, като смисъл, като мъдрост. За да умира поетът и отново да възкръсва – обновен, преобразен, различен.
Късните стихове на Красимир Георгиев стават немногословни. „Водич за раj” включва кратки творби на поета от стихосбирките му „Тунелът”, „Двустишия на Красимир” и „Пътеводител към рая”. Това е втората книга на поета, преведена и отпечатана и в Сърбия. Докато я четях, си спомних за филма „Последният самурай”. Учителят – доблестен мъж, най-добрият сред самураите, споделя пред ученика си, че цял живот пише своето хайку, написал е два реда, но все не може да се досети за третия ред. И когато съзнателно тръгва към смъртта си в една обречена битка, в предсмъртните си секунди той провижда третия стих. И умира щастлив! Разказвам това, за да си спестя думите, които бих изрекла по адрес на онези, които сутрин, обед и вечер пишат ли, пишат „хайку”. И не им идва наум, че хайку е философия за живота, смисълът на живота и самият живот.
Всъщност поезията на Красимир Георгиев в стихосбирката му „Водич за раj” ми подсказаха идеята за равновесието. От тях тръгнах, за да потърся равновесието в поезията и в съдбата му, белязана от раждането му под знака на Везните. Двустишията и поетичните фрагменти са квинтесенцията на цялото му поетическо творчество, на цялостното му личностно изграждане, на творческите му търсения, които са плод на всичкото знание, натрупано в течение на времето, в пътуванията му през пространствата на материята, но и на духа, във внезапните му прозрения, в денонощните му поетични бдения, в търсеното изтощение на плътта и на душата, което „е като наркотик – стимулира мислите, връща те към изворите, изкарва от подсъзнанието ти странни, дълбоко скрити неща” („Любов в езерото на прокажените”). И изведнъж разбираме, че за поета всичко е възможно. Възможно е дори да се пише стихотворение наопаки, да се унищожи и пак да е живо:
„Написах стихотворение за самотата. Написах го от края към началото, отдолу нагоре, отзад напред. После разпилях буквите, разпънах думите, задрасках изреченията. Смачках листа и го хвърлих в огъня. Всяка нощ стихотворението ме преследва...” („Стихотворението”)
Красимир Георгиев използва и много от възможните „форми на диалог” (между първия стих и втория), за да открие дълбоко скритите неща, до които се е добрал при своите поетични прозрения.
1. Тема – развитие на темата („Вечност”):
„Когато костите ми се превърнат в пясък,
целият свят ще мине през очите ми.”
2. Причина – следствие („Асоциация”):
„По покривката пълзи мравка.
Разширява ли се вселената?”
3. Твърдение – доказателство („Мушица еднодневка”):
„Участ невероятна! Щастие най-голямо!
Да се родиш от росата, да се окъпеш в пламъка!”
4. Теза – антитеза („Чакалня”):
„По стените растат маргаритки и лишеи.
Животът – чакалнята на смъртта.”
5. Въпрос – отговор („Разговор 11”):
„– Мъдростта носи страдание! – каза животът.
– Всичко е гонене на вятъра! – съгласи се Красимир.”
Въобще разговорите между живота и Красимир са основополагащи за книгата. Разговорите са общо 12 – като дванадесетте колена на богоизбрания народ, като дванадесетте апостоли, като дванадесетте месеца в годината, като дванадесетте деления на зодиакалния кръг, като... Всъщност, безсмислено е да изреждам още, защото най-често съвпаденията са случайни, а тълкуванията – несметни. Но съвпаденията понякога говорят сами по себе си, създават особен смисъл, придават различна сила на нещата, завършеност.
Разбира се, всички тези „форми на диалог” са условни, а при Красимир Георгиев изглеждат още по-условни, защото мисълта му е многопластова. В двустишията му има много повече смисъл и много повече лиричност. И везната най-често е зад видимата страна на нещата, затова равновесните части в нея съвсем не се подчиняват на принципа на полюсността. Напротив. От смътно уловимата от различните читатели същина на тези двустишия – като звънтене, като философия, като мъдрост, от тишината след отзвучаването на думите, след разпада на смисъла избухва в сърцето светлина, която отваря човека за други емоционални, психологически, сетивни и пр. измерения:
„Галя нежно клавишите на думите.
Тишината ухае на детелина.”
(„30 минути преди полунощ, 5 минути преди инфаркта”)
Или:
„Студено, тъмно, самотно.
Някъде горе плачат ангели.”
(„Под земята, три денонощия след болката”)
И ако приемем, че поетът е Единицата, от която излиза словото, за да се роди Двоицата, то непременно трябва да се появи и светлината, събудена от словото, която озарява човешката душа. И така се постига съвършенството на Троицата в поезията. Но за да се получи всичко това, е нужно талантът на поета да е истински, чистотата на помислите му да е от най-висока проба и сърцето му да е отворено за доброто и за радостта на този свят. Както е при българския поет Красимир Георгиев.
Елена Алекова, PhD


Красимир Георгиев

Кошмар


Сусрет


Чекаоница


Самоћа


Разговор 1


Промеморија за истину


Уговор


Разговор 2


Недовршена једначина о љубави
двеју бедних душа из предграђа


Списак


Разговор 3


Смрт 1


Олуја


Асоцијација


Историјска једначина са две непознате


Очајање


Разговор 4


Разговор 5


Разговор 6


Вечност


Успомене на ласту


Да ли


Покушај за наду


Смрт 2


Магла


30 минута пре поноћи, пет минута пре инфаркта


Јутарњи пун месец, размишљања белог пса


Седми степен рихтерове скале


Мала нада


Смрт 3


С друге стране и још даље


Узбуђење


Разговор 7


Недовршено писмо пастира Авеља земљораднику Каину


Смрт 4


Врх (Смрт 5)


Страшне речи (Смрт 6)


Регресија


Тражим непријатеље


Параграф 22, пре но што прочитамо „Водич за рај“


Сам


Позиција


Све, сабијено у четири реда


Живот


Жмурке


Савет Красимиру Георгиеву 1


Апстракција о вери и поверењу


Хилозоистичка епитафија о једној катастрофи


Ехолалија, последњи неурони


Сенка у магли,

    будућност се одлаже на неодређено време

Мом брату
То је све.
Будућност се одлаже на неодређено време.
То је.


Разговор 8


Обрти


Старост


Ова гладна аждаја


Разговор 9


Бол


Разговор 10


Проклетство према лошем човеку у жутој обући


Градска болница, спрат минус три, узлетање


Крај магистрале


Разговор 11


Разговор 12


Прича о летњим сновима разностраних троуглова


Чаша


Под земљом три дана и три ноћи после бола


Моја невидљива пријатељица


Једнодневна мушица


Постање, глава 3, 12-14, препричавање


Савет Красимиру Георгиеву 2


Дилема


Историја болести


Када ти недостајем



Фльорир > Книги > Поезия > Водич за раj (Пътеводител към рая)

© Copyright Fliorir 2008. All rights reserved.