Откраднати илюзии
Стихотворения
Съдържание
Ранени пламъциМоят стих
Не искам
Дали 1
Бягаме
Предаваме себе си
Прииждат облаци-тъга
А може би си само сън
Понякога 1
Тъгата
Сами избираме
Вяра
Разлиства се забравена мечта
Ще уловиш ли себе си
Когато е гладен мигът
Посока
Рисувам
Повярвай
Път към върха
Не питай
Защо?
Нарисувах си илюзия
Надвесени над своите желания
Сами избираме илюзията
Фалшиво настроена истина
От скъсаната мрежа на вината
Все по-силно
Утихна
Когато потъваш в нова илюзия
Щом повярваш
Най-сигурното е, че нищо не е сигурно
Когато пътят е изгубен
Скрито въгленче
Зад булото
Пресях тъгата си
Ще останеш пак в мен
Отново ще живее
Дали илюзия
На истина прилича
Заспива вината
Към себе си
Мъртво вълнение
Крием се
Събличам мислите
Ние избираме
Ще ме слуша
Понякога 2
Невинаги
Като открадната мида
Добрите феи спят дълбоко
Ако никога не си изгубвал себе си
Капани
В къдриците на спомена
Ще те чакам на тайния ъгъл
Очакване 1
Само когато съм с теб
Полусън
Събличам вината
Морни сънища
Прелиствам съдбата
Вместо него
Липсваш ми
Събличам нетърпението
Има много
Вечността отново ни целува
Под миглите на спомена
Под сянката на широколистното очакване
Винаги
Не аз, а една мелодия
Очакване 2
Само ти можеш
Миг в мига
Там, където пладнуват стадата
Обичам
Последна гара
Разсъблечени мисли на брега на разума
Остани!
Целуни го
В полусъня
Мечтите ни
За теб
Не можеш да ми вземеш вярата
Когато споменът плаче
Тогава стават чудеса
Отключих риска
Пъртина
Когато вярата прохожда
И се изправи
Когато нещо скъпо си отива
Обяздвам тъгата
Изпивал ли си болката до дъно
Не можеш да ми вземеш вярата, съдба
Начертано е
Дори и когато
Няма!
Дали 2
Зад завесата
Поискай силно
Болката
Обичам да събличам
Насъскай!
Сбъдни се, сън
Не!
Животът
Ще отпия глътка от съня
Отвържи я
Не изпускай никога мига
Пиши
Когато нямаш нищо
Залагам и последната си вяра
Деля тъгата
Разрошвай болката
Изписах всичко
Не отвивай болката
Навивай, да звъни
Ние избираме пътя
Когато си паднал на дъното
Изрони тъгата на трохи
В гласа на сърцето се вслушай
Кроя тъгата
Дали ще се познаеш
Дали 3
Понякога 3
Навярно неверен е тонът
На моето свидно село Очуша
Така ми липсва истинското лято
Връщам се
У дома
Ще те има
Стара къща
Спомен за село
На моето свидно село
Пародии и закачки
Когато в кесията мръкне
Върви, народе заблудени
Светло бъдеще
Маймунско
Кой лумка?
Скарали се два петела
Погали съдбата
Веселка Стойнева
Моят стих
Заших Тъгатас тънката игла
на Истината
и здравия конец
на Радостта.
Подгънах Болката
и скрих я
там в опакото
на Страстта.
Изгладих Вярата,
а закачалките-илюзии
изхвърлих
и със нови ги смених.
Изтупах
наметалото на Музата
и се прегърнах
пак със моя стих!
Погали съдбата
Съдбата ноктите си точив кората на тъгата
и върху радостта ще скочи,
когато не очакваш...
Ще я раздърпва, ще я драска,
в очите ѝ ще бърка.
Не бой се! Погали съдбата –
в нозете ти ще легне и ще мърка...
blog comments powered by Disqus
Фльорир > Книги > Поезия > Веселка Стойнева