ВЪРХЪТ НА ДЪНОТО
Поема
Върхът на дъното
Този град,
този утринен,
обеден,
вечерен,
нощен
и пак утринен град,
е орисан от слънцето
да търпи на главата си
четири земни сезона.
Той е дъно
и връх.
Той е центъра на Вселената,
сълзата в очите
на сантименталната ми любов.
Снимачна прощадка е той
за филм на абсурда,
сърце,
от мястото на което излъчвам
своите хроники
за лица.
И събития,
които познавам
и описах во веки веков.
Всичко е истина
и лъжа.
Зависи от гледната точка
на времето.
А времето е живот,
животът - пари
и къщи.
Къщите се гледат накриво.
Прозорците изтичат от гняв.
Остри камъни
като слънчеви зайчета скачат
от етаж
на етаж
и със зъби на плъхове хапят
ушите,
лапите
и опашките
на другите слънчеви зайчета.
Червените автобуси
от ерата на държавната собственост
пият кафе на последната спирка.
Не бързат.
- Времето е наше! - мърморят
с включени на празен ход двигатели.
Народът предпочита сега
да тъпче със своята маса
търбуха на частния бизнес.
А той не е вчерашен,
предлага най-новите екшъни
и прибира с усмивка парите
на доволните пътници.
Котките се припичат на сенчица
в градския парк - проскубан петел
със зелени пера
от няколко голи тополи.
Котките пушат цигари
и оплакват съдбата си -
какви котараци навремето имаше,
до дупка ни гонеха,
а сега - люлки,
пързалки,
розови гащички,
розови серии,
уви, по телевизора само.
Полицаят на кръстовището
е невидим.
Всички минават през него.
Той се усмихва щастлив,
не пречи на никого
по пътя му към оазиса
със зелените гущери.
Заключиха театъра -
нямал средства пак
за осветление.
Нима? - учудват се светулките
с големи
като стихосбирката на млад поет
фенерчета.
"Художествени средства има,
но те не топлят залата..." -
наум си каза дървоядът,
удобно разположен в трона,
върху който сядаха
държавните глави
на толкова угаснали империи.
Негово Величество
Фонтан Четвърти
също се е разположил хубаво
сред градския площад
и - пляс, пляс по задника
на всички булки и момичета
от слънчевия му харем.
- Ефенди, я по-кротката,
че както си лежим сред дъвките
и сред близалките,
ще спретнем някое въстание,
бум, бум - и край
на царството
султанството! -
заканват се чифте пищовите
от пъстрата сергия номер пет,
собственост на фирмата
"Алъш вериш от Босфора".
- Кьор фишеци! -
смее се Султан Фонтан Четвърти. -
Вдигат шум,
позната песничка
за някой си със златен трон...
И - пляс, пляс по циците
на белоногите жени...
- Георги БРАТАНОВ
Откъс от поемата