ЛЕТАЛЕН ИЗХОД
Стихотворения
Огън
Златен огън гори и гори, от искрата закърмен,
и се хвърля и мята в бездънния пламъчен ад,
все гори и гори, и в пороя на блясъка сърмен
пак отново се ражда безсънен от жажда и глад.
докато не изтлеят в душата ми всички слова,
и от вятъра, хвърлил навсякъде буйна жарава,
в мойта пепел поникне горяща от слънце трева.
- Траян ПЪРВАНОВ
Атлантида
Храни човекът под слънцето
бисер сред тайнствена мида,
за да остави тук зрънце,
тръгне ли сам в Атлантида.
Есен избистря реките,
мълнии бляскат над ридове,
сенки потънали скитат
в тиха страна Атлантида.
Майка ми в лято голямо
тънката нишка доприда.
Мръкне ли, спомня си мама
моя баща в Атлантида.
Моята обич момчешка -
с лунички, бърза и свидна,
вее днес плитки лудешки
в чудна страна Атлантида.
Тайнства, тъй сладко горчите!
Няма да мога да видя
кой ще затвори очите ми,
легна ли сам в Атлантида...
- Траян ПЪРВАНОВ